24 май- Празник на славянската писменост и култура

Върви народе възродени, към светла бъднина върви

с книжовността, таз сила нова, ти чест и слава поднови.

24 май не е просто поредния официален празник - това е денят, в който всеки българин може да изкрещи с пълно гърло, че е горд потомък на нация, заемаща стратегическо място в историята на Европа. Той е символ на достойнство, традиция и духовност.24 май, може би най-светлият, най-съкровеният български празник - денят на светите братя Кирил и Методий. Отново сме тук, в това значимо за всеки българин място, където са събрани немалка част от най-важните знаци за нашата по-близка и по-далечна история. Отново изправяме, изпъваме снага с респект, гордост и самочувствие пред богатото културно-историческо наследство, което имаме. На този ден обаче заедно с респекта има едно особено вълнение. То идва от това, че на 24 май ние, българите, отбелязваме не само появата на буквите, почитаме паметта на техните създатели. Даваме си сметка в каква тежка борба, кога и как – в битка с догми и канони, в битка с носителите на триезичната ерес – Константин Философ - свети Кирил, написа нашите Аз, Буки, Веди. Годината е 855-та. Годината, след която нашият народ заема своето достойно място сред признатите народи на Европа.Ние знаем и добре помним как Климент, Наум, Ангеларий създадоха Преславската, Охридската школа. Как обучиха на четмо и писмо хиляди млади българи. И това е нашето основание да твърдим, че именно в люлката на Средновековна България се ражда, утвърждава и налага кирилицата като азбука на милиони хора, на много народи. И този безспорен исторически факт е в основата на националната ни гордост, че и ние сме дали нещо на света.